Приятели на форума |
|
| | Никола Вапцаров | |
| | Автор | Съобщение |
---|
Loneliness Модератор
Брой мнения : 282 Местожителство : Ада Job/hobbies : Сътворявам навсякъде където мина- хаус. Обичам да Убивам за удоволствие и забавление. Humor : Ще те чукам страстно и опасно,ще те чукам бавно,за да ти е гадно ще те чукам с чувство,защото сексът е изкуство!
| Заглавие: Никола Вапцаров Пет Яну 14, 2011 5:58 pm | |
| ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА
Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете - тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоци от ропот и град от словесна атака.
- Почакайте - казвам, - почакайте, нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито: - Ах, моля, запрете! Аз мразя човека. Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой насякъл с секира, насякъл сам брат си, човека. Измил се, на черква отишъл подире и... после му станало леко. -
Смутено потръпнах. И стана ми тежко. Но аз понакуцвам в теория и рекох полека, без злоба, човешки, да пробвам със тази история. -
Тя, случката, станала в село Могила. Бащата бил скътал пари. Синът ги подушил, вземал ги насила и после баща си затрил.
Но в месец, или пък във седмица само властта го открила и... съд. Ала във съдът не потупват по рамото, а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея злосторен, затворили този субект. Но във затвора попаднал на хора и станал ч о в е к.
Не зная с каква е закваса заквасен, не зная и как е замесен, но своята участ от книга по-ясна му станала с някаква песен.
И после разправял: "Брей, как се обърках и ето ти тебе бесило. Не стига ти хлеба, залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило. И чакаш така като скот в скотобойна, въртиш се, в очите ти - ножа. Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен! А може, по-иначе може..."
Тогава запявал той своята песен, запявал я бавно и тихо Пред него живота изплаввал чудесен - и после заспивал усмихнат...
Но в коридова тихо говорят. Сетне секунда покой. Някой полека вратата отворил. - Хора. Зад тях часовой. Някой от групата, плахо и глухо, казал му: "Хайде, стани." Гледали хората тъпо и кухо сивите, влажни стени.
Онзи в леглото разбрал, че живота е свършен за него, и в миг скочил, избърсал потта от челото и гледал с див поглед на бик. Но лека-полека човека се сетил - страхът е без полза, ще мре. И някак в душата му станало светло. - Да тръгнем ли? - казал. - Добре. Той тръгнал. След него те тръгнали също и чувствали някакъв хлад. Войникът си казал: "Веднъж да се свърши... Загазил си здравата, брат."
Във коридора тихо говорят. Мрак се в ъглите таи. Слезнали после на двора, а горе вече зората блести. Човекът погледнал зората, в която се къпела с блясък звезда, и мислел за своята тежка, човешка, жестока, безока съдба.
"Тя - моята - свърши... Ще висна обесен. Но белким се свършва със мен? Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен и нещо се сетил. В очите му пламък цъфтял. Усмихнал се топло, широко и светло, отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би тука се крие един истеричен комплекс? Мислете тъй както си щете, но вие грешите, приятелко, днес. - Човекът спокойно, тъй - дума след дума и твърдо редил песента. Онези го гледали с поглед безумен, онези го гледали с страх.
Дори и затвора треперел позорно, и мрака ударил на бег. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: "Браво, човек!" Нататък е ясно. Въжето изкусно през шията, после смъртта. Но там в разкривените, в сините устни напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи. Как мислиш, читателю, ти? - Тя, бедната дама, започна да плаче, започна във транс да крещи: "Ужасно! Ужасно! - Разказвате, сякаш като че там сте били!"... Какъв ти тук ужас?! - Той пеел човека. - Това е прекрасно, нали? | |
| | | Loneliness Модератор
Брой мнения : 282 Местожителство : Ада Job/hobbies : Сътворявам навсякъде където мина- хаус. Обичам да Убивам за удоволствие и забавление. Humor : Ще те чукам страстно и опасно,ще те чукам бавно,за да ти е гадно ще те чукам с чувство,защото сексът е изкуство!
| Заглавие: Re: Никола Вапцаров Пет Яну 14, 2011 5:59 pm | |
| ЕПОХА
Машини, стомани, машини и масло, и пара, и смрад.
В небето – бетонни комини, в бордеите – призрачен глад.
Във Мексико златното зърно изгарят във парни котли. А роби, с напукани бърни, събират го нощи и дни.
Гърмят елеватори. Бодро мотора удари юмрук на времето в старата морда. Разкъса „магичния кръг“ човека и днеска лети от волната птица по-бързо. Но все пак живота гнети. Живота без милост ни вързва крилата със яки въжа, задушава с отровната плесен на своята стара ръжда. И жадния устрем потиска стоманена каска-небе. А доле размирно се плиска човешкото тъмно море. Напразни лозунги за братството – живота изправя стена. Живота – изпечен развратник – цинично отвръща: – Война! – Война! А безброя от гладни? Война! А безцелната смърт? А нашата бликаща младост, която раздрусва светът?
Епоха на дива жестокост, препускаща лудо напред. Кипяща, стоманна епоха пред прага на новия свет. | |
| | | Loneliness Модератор
Брой мнения : 282 Местожителство : Ада Job/hobbies : Сътворявам навсякъде където мина- хаус. Обичам да Убивам за удоволствие и забавление. Humor : Ще те чукам страстно и опасно,ще те чукам бавно,за да ти е гадно ще те чукам с чувство,защото сексът е изкуство!
| Заглавие: Re: Никола Вапцаров Пет Яну 14, 2011 6:00 pm | |
| ИСТОРИЯ
Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници? – Ний бяхме неизвестни хора от фабрики и канцеларии,
ний бяхме селяни, които миришеха на лук и вкиснало, и под мустаците увиснали живота псувахме сърдито.
Ще бъдеш ли поне признателна, че те нахранихме с събития и те напоихме богато с кръвта на хиляди убити.
Ще хванеш контурите само, а вътре, знам, ще бъде празно и няма никой да разказва за простата човешка драма.
Поетите ще са улисани във темпове и във агитки и нашта мъка ненаписана сама в пространството ще скита.
Живот ли бе – да го опишеш? Живот ли бе – да го разровиш? Разровиш ли го – ще мирише и ще горчи като отрова.
По синорите сме се раждали, на завет някъде до тръните, а майките лежали влажни и гризли сухите си бърни.
Като мухи сме мрели есен, жените вили по задушница, изкарвали плача на песен, но само бурена ги слушал.
Онез, които сме оставали, се потехме и под езика, работехме къде що хванем, работехме като добитък.
Мъдруваха бащите в къщи: "Така било е и ще бъде..." А ние плюехме намръщено на оглупялата им мъдрост.
Зарязвахме софрите троснато и търтвахме навън, където една надежда ни докосваше със нещо хубаво и светло.
О, как сме чакали напрегнато в задръстените кафенета! И късно през нощта си легахме с последните комюникета.
О, как се люшкахме в надеждите!... А тегнеше небето ниско, свистеше въздуха нажежен... Не мога повече! Не искам!...
Но в многотомните писания, под буквите и редовете ще вика нашето страдание и ще се зъби неприветно –
защото би ни безпощадно живота с тежките си лапи направо по устата гладни, затуй езика ни е грапав.
И стиховете, дето пишем, когато краднем от съня си, парфюмен аромат не дишат, а са навъсени и къси.
За мъката – не щем награди, не ще дотегнем и с клишета на томовете ти грамади, натрупани през вековете.
Но разкажи със думи прости на тях – на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили. | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Никола Вапцаров | |
| |
| | | | Никола Вапцаров | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |